„Първоначално мислехме, че сме само петдесетима. Стояхме в кръг, с очи, все още, размътени от сън и се оглеждахме един друг. Двадесет и пет жени и двадесет и пет мъже. Една меденочервена пустиня и сиво небе над нас. Светът ни изглеждаше непознат, защото беше. Намирахме се на Остров Отчаяние: частица от небето, която плаваше, закачена към Лориа от притегателна сила, подобна на гравитацията. Май забравих да спомена най-важното Планетата Земя вече беше космически прах, или поне така ни казаха лорианците, които изязоха от подземните си скривалища. "
