Гоя не си спомняше добре, кога точно беше изгубила човечността си. Беше въпрос, колкото прост, толкова и философски.Може би го бе изтървала така, както бе изпуснала земното си име, все едно бе дребна монета. Някога тя беше просто русо момиче от Остин, Тексас, което бе израснало в горещия климат на каубойския щат с четирима братя и един болен баща, за които трябваше да се грижи. Носеше широки, протрити дънки и тесни бели тениски, като всяка героиня от романтична комедия, на каквато на пръв поглед приличаше. Нейното лошо момче с кожено яке и лъскав мотор така и не дойде по черния път, водещ към запустяващото ранчо, чийто двор приличаше на сметище и вонеше също толкова нелицеприятно.
Очите й пареха в онзи ден, в който се събуди на Отчаяние. По клепките й беше полепнал оранжев прах, който дразнеше ретината й и я караше да сълзи. Това бе последният път, в който плака. Имаше и ужасни дни, в горещите мини, където въздухът бе гъст и не достигаше, а хората припадаха от жега и обезводняване.Искаше й се да крещи, понякога, но добре, че беше кърпата, която освен фините частици, спираше и виковете и хриповете, който пълзяха по гърлото й тогава. На мините дължеше това, че заякна, дори повече от домакинските задължения и стрелянето с арбалета на Джейсън в летните вечери, когато четиримата мъже бяха достатъчно опиянени от евтината бира, че да й позволят да се доближи до оръжието. Кирката й даваше свобода и сила, окриляваше я. Така Гоя за пръв път усети, че онова крехко тексаско създание вече не съществуваше.
Когато пристигна в Страдание, бе изумена от културата на лорийците, хареса й равноправието, възможностите, че вече образът на младата американка не й тежеше като котва и не я дърпаше надолу. Това за нея беше история, чиито страници бяха скъсани и изгорени. Оставаше само да се впише, а това не бе трудно. На всяко ъгълче търсеха работници. Първо започна на черно, разнасяйки пратки от едно място на друго, после носеше вести, а накрая, когато се доказа я привикаха в малко, схлупено ханче извън града, където й предложиха да бъде бъде „чистачка“. Тя се намуси на определението преждевременно...
ВАЖНО: Злите езици говорят, че именно Гоя е била онази, която е убила Инвиктус!
